Нощни "Размисли и страсти" от 2007 та чак и през 2008

Първо понеже това е първият пост през новата година, Честита Нова Година, на излъгалите се да четат тук пожелавам всичко най-хубаво за което се сетят през новата година ;)

Сега по-същество. Обикновенно с тоз ми проблем тормозя близки приятели, колкото да си изсипя душата да ми кажат две три думи да ми поолекне. Сега не искам да затормозявам никой лично, та ще си пиша тук, като предварително сте предопредени и ако не искате да се занимавате с мойте проблеми спирайте да четете до ТУК :Р

(Ако ще четете всичко, или маркирайте текста или направо си го копирайте в Notepad, че с тоз черен фон и тез бели букви ша ви заболят очите от толкоз четене, ма кат си ми харесва какво да направя :) )

Значи проблема е вече поредни тази май се пада 5та нощ, ако видите дата на публикация ще забележите, че явно съм легнал до спя, но така и не съм стигнал до страната на сънищата :) Проблемът или можеби пък са два, с по едн дума любовта и сексът. Докато първият е душевен, вторият е физически и го споменавам само защото 1-2 нощи си бяха с по-розови мечти, но така или иначе този проблем може да се притъпява дали със спортуване дали с работа дали с нещо друго. Такам основният проблем - Любовта... Ако се замислите винаги това, което човек иска най-много от всичко е някак си и най-далече от него за това и често мечтите на други те ни се струват прекалено прости, но колкото са прости и обикновенни за нас, толкова сложни и фантастични може да са за другиго.

Странно е... в децката градина и първите класове не съм имал проблем с момичетата, все съм си имал "гадже" или поне не съм се страхувал да работя по въпроса. Но не знам тояно на колко години съм бил, когато съм осъзнал истинското значение на думата "гадже" или по-точно "приятелка", но в смисълът повече от приятелка. Явно тогава съм се замислил за значението на думата Любов, и от тогава толкова отчаяно желая тя да ми се случи. Но лошото е, че се появи и страхът "Дали ще я намеря?", "Кога ще я намеря?Скоро ли ще е?", и можеби именно този страх ми пречи толкова много,но просто не мога да го преодолея. Изцяло съм в ръцете на ненамерената ми половинка с надежда, че тя ще ми даде знак, който да забележа и разбера достатъчно ясно (абе ако направо дойде шамароса ме и си ми го каже в очите най-добре ще бъде...).

Абсолютно всичко ново, което съм започвал, например уроци по рисуване, по математика, по японски, също и ходенето ми по розни места с приятели или колеги винаги съм отивал с мисъл "Може би сега ще я срещна", няма начинание, което да съм започнал без да си помисля това... Най-голяма надежда таях за момента в който стана студент... мина година и половина и още съм си сам, но хубавото е, че остават още две и половина, пък и с магистратурата четири :) Това, че имам изобилие от колежки не знам вече хубаво ли е или не е. Определено с времето, колкото повече колежки опознавам и толкова повече почват да ми харесват. Но първата и главна пречка е, че всяка която харесам повечко вече си има приятел... Другият проблем, на моменти сам не съм сигурен какво усещам, не знам дали от отчаяние вече не се залъгвам и придавам повечр значение на дори най-дребните неща, които ми харесат в някое момиче, или пък именно те са важните... Другият кофти момент е, че до сега всички момичета, които съм позавал и съм усещал в себе си желание за нещо повече от приятелство, са ме възприемали именно така, просто като приятел, даже не мога и да се сетя за момиче, което да ме е възприемало по-друг начин. Наистина от една страна това е хубаво, защото определено не мога да се оплача от липса на приятели, но и милион приятели едва ли могат да запълнят мястото в сърцето ми отделено за любов. Друг кофти момент сред колежките е че дори не мога и да посмея да тръгна да се опитам по някакъва начин да и покажа, че я харесвам повече от приятелски по няколко причини. Първо - винаги има опасност после някак си тя да си промени отношението към, мен въпреки, че до сега два пъти съм си споделял чуствата, когато са били до толкова силни, че просто не съм могъл да се стърпя и двата пъти нямаше после отръпване от страна на момичетата, което ме радва, но си остава риск. И второто - това, че съм заобиколен от толкова колежки, ако тръгна да правя нещо трябва да съм доста сигурен, че ще ми отвърне понеже, да кажем пробвам така с някоя колежка, нищо не стане, след време винаги ще се намери друга която да ми привлече вниманието, и така до време в което ще изглеждам доста зле и хората ще започнат да си мислят "Тоя е женкар, пробва с коя падне пък кото стане" и тем подобни, просто след време така дори да оцеля момиче което също да има интерес към мен, не се знае дали няма да омаловажи моят, като си помисли, че просто си пробвам. А ако пък да кажем се окаже че някоя има интерес, тръгнем, но нещата не вървят разделим се, после случайно и с друга стане така и нещата ще станат още по-зле, тогава ептем ще придобия вид на някой дето просто ги върти, а не искам да съм такъв. В крайна сметка големия шанс ми е любовта от пръв погле, но какъв е шансат това да стане и още повече да реагирам, най-вероятно просто ще реша, че само аз съм го усетил и ще си остана безмълвен... Дори и в момента има няколко колежки, които харесвам, разбира се някои повече от други, има такива, които ми се ще да опозная, защото примерно външно ме привличат, но не знам като характер до колко ще ми допаднат. Стигнал съм до там, че с всяко момиче с което се запозная се замислям "Това в нея ми харесва, дали може да стане нещо...", но не смея да направя нищо за да разбера наистина може ли да стане нещо между нас. В крайна сметка гледам с всичко да се държа еднакво, ако направя нещо за някое момиче, защото ми харесва, после при възможност го правя и за останалите за да не се доловят симпатиите ми към нея, пък за да не се засегне накой де :) Също и често се бъзикам за моя сметка с неща, които наистина мисля, но ги казвам сякаш се шегувам, просто заради желанието да ги кажа, но без никои да разбере, че наистина ги мисля. Странно е че когато чуствам нещо повече дори ми е трудно да докосна момичето, дали за да я дръпна да и кажа нещо или нещо съвсем обикновенно, още повече при шеги в които някой просто го гушваш и се бъзикаш с него, може би защото е нещо което искам не на шега да направя и за това не се усмелявам да се шегувам с него към човек към който изпитвам нещо повече.

А съществува и обратният проблем, че ме е страх някое момиче да не вземе, че да ме хареса, а аз пък нея не, това да ви кажа даже ще ми е по-кофти от това мен да не ме харесат, все пак с това поне съм свикнал :D А и с пробите е опасно, да не се окаже, че просто съм си въобразил, че я харесвал да съм я залъгал и после при мен нищо, а тя да е почуствала нещо, по-лошо от това май нема... Е освен да си умра сам и девствен :D

В последните изречения, и въобще абзац и половина не знам колко смисъл има и дали като структура въобще не са объркани понеже очите ми вече се затварят. Пиша вече повече от час, а най-лошото е че въпреки умората която натиска клепачите ми, като легна не се знае колко още подобни мисли ще ме нападнат, дори и мечтите на тази тема ми пречат да заспя и за това отново не знам дали ще заспя скоро...

Остава ми само да благодаря на излъгалите се да прочетат всичко това до КРАЯ, и ако забележите, че някое момиче ме гледа по-така да кажете ей ;Р Даже ако трябва да съм честен дори в писането на това съм вложил някаква надежда, че ще го прочете някое по-специално момиче и евентуално може да даде някакъв знак, но това си носи и рисковете, дано не се окаже това момиче просто приятелка за мен...

П.С. Аз лично няма да посмея това да го прочета отново като съм буден и бодър, защото едва ли на бистра глава щях да изпиша всичко това и толкова подробно. Та за да не го трия няма и да чета :)

П.П.С. Два пъти лягах и ставах да редактирам да добавя по нещо още малко, ужас 5:00 стаа почти :D