Aniventure 2007

Такам, малко с два дни закъснение го пиша, ама ще се преживее :)
Мии... да си излея душата, не съм особено доволен, ако го сравнявам с миналата година, даже мога да кажа, че беше ужасно направо. Сякаш ако почти година не се виждаш с някои приатели, те просто те забравят, ако не бях се натресъл няколко пъти, сигурно и трите дни щях да си вися сам в стаята. Вярно веднъж ме викнаха за белот, но някак си мисля, че просто бях единствения наоколо. Да, и звъняха ми от време на време да питат къде съм, но само защото в мен беше ключа от стаята. Няколко от приятелите бяха в организацията, та на тях им е простено, единия въпреки всичко намери време се видим. Общо взето тези няколко дни леко ме накараха да се разколебая в някои приателства, какъв тип точно приятелства са, дали такива в които се сещат за теб при някакви по големи събирания, или от тези които просто като ти щукнеш се сещаш за човека да го викнеш. От друга страна едно приятелство в което никога не съм се сънявал се затвърди още повече.
Така в крайна сметка това, което ме задържа да не потърся начин да се прибера още първите дни, беше последната вечер, това ще е сигурно и нещото което ще ми повлияе за догодина, да отида. Последната вечер, вечерта с Cosplay-а, за пръв път не бях с костюм на известен герой, а с такъв който е неизвестен, но на мен ми е любим. Това естествено доста повлия на околните, за разлика от миналите години, желаещите за снимка бяха доста по-малко, наложи се дори аз да си прося да се снимам с приятели, които са без костюм, което също може да се прибави към негативните емоции. Имаше и сценка, така де пиеска или коет е там с няколко сценки, аз бях с малка роля, понеже тази година нямах време за подготовка, доста бях и ядосан, че не ми дадоха да направя минимални промени, които нямаше да повлияят на сценария, но поне щях да знам, че е нещо което героят ми наистина би направил, това едното, а другия абсурд, че трябваше да изглеждам замислен и в същото време да говоря силно, че да се чува (не че пак се чуваше де), а можеше просто да мине някой с надпис "мисли", което дори щеше да е забавно. Успях да добавя поне една малка идейка, понеже героят ми заспива на бара, и за да не вися там до края на сцената предложих да се изтърся по някое време и после да се изнеса разсеяно, пак не беше перфектно понеже бях на толкова забутано място, че малко хора ме видяха, но пък чуството от това да чуя смеха на околните като се изтърсих, беше нещо страхотно, и определено ще се помъча и за вбъдеще да го усещам. Ми общо взето това е, нищо сравнимо с миналата година :/ Надеждата ми е догодина да си имам приятелка, която да заведа, така че да нямам самотни моменти, и всичко ще е супер :D Ами излях си душичката, сега остава само да прикача малко снимки :)

Това е всъщност може би най-щастливият ми момент :)


Тук съм в процес да обработка, благодарности на Маги, че отдели толкоз време да ме изрисува :)


Ето ме в завършен вид :)


И една идиотска снимка с човека в чието приателство не се съмнявам :)